Кухненски грешки на растежа

23/06/2008Longanlon

Да ядем обичаме всички, освен анорексиците, нали. И аз не падам по-долу и съм, така да се каже, фен на обилната, вкусна и здравословна храна. Ресторантите, където готвят вкусно ги любя, тача и милея.

Но по едно време, в стремежа си към оригиналност и изисканост, “големите готвачи” стигат до абсурдни изгъзици, обединени под общото название гурме…

Възмущавал съм се от прекалено ‘изисканата’ кухня аз и преди, но конкретен повод да пръсна отровни слюнки тоя път ми даде kaladan, на който в някакъв ресторант му сервирали половин домат и една цвъчка кетчуп в чинията вместо шопска салата. Това било виждането на готвачите, милите, за модерна кухня.

Храна ли?

Интересното е, че тва не е някакво изолирано явление (поне извън България) – тия “гурме” ресторанти са яко известни по другите държави и разни дето нямат какво да си правят парите се избиват да ги посещават и да си поръчват някакви изгъзици, които едва се намират в центъра на чинията, но за сметка на това не само са аранжирани художествено, ами и са на цената на един iphone.

Не знам за вас, ама аз ям храната за да се нахраня и да ми е вкусно. Съгласете се, че да ти донесат ястие с обем една хапка, което срамежливо се спотайва в единия ъгъл на чинията в акомпанимента на три капки кетчуп, разположени радиалнo и нa закачливо навирен стрък копър, няма как да е мечтата на кой да е нормален човек. Да отида в някой ресторант споециално защото точно там приготвяли страхотни пениси от мадагаскарски охлюви в със сос от сушени зелени домати и румънско кисело мляко, нещо ми се губи в класацията на кулинарните удоволствия.

Същата работа и с виното. Големи специалисти по тва вино, големи реколти, големи области, винарни, сайтове за вино, дегустации… Направо смешни ми стават. Има хубаво вино, ама чак цяла наука да си измислят заради него… Тъй, че Списание Бакхус да ме извинява, ама го смятам за най-претенциозно-безполезното нещо (па макар и гланциран), находящо се между Mарс и Венера.

Имам чувството, че тая работа с гурмето и виното е нещо като ‘големото изкуство‘ по света или като мобилните телефони у нас – ако някой е толкова плосък и тъп като гъба, безинтересен и плиткоумен… да, има резон – това е едино нещо, с което може да направи впечатление, да блесне, че видите ли, е голям ценител, много изискан и много разбира. Уау, взехме, че му повярвахме. Особено гурме-готвачите, което вероятно, освен, че както всички останали готвачи, гарнират шедьоврите си я с плюнчица, я със сополче, се заливат от смех в кухнята, че разни тъпаци им дават луди пари за два настъргани моркова.

В интерес на истината се налага да кажа, че не всичкото гурме е такова – изгъзици има наавсякъде и точно тях гореописах. Твърд фен съм на табиетлийски приготвената храна. Хапвал съм в доста скъпи ресторанти, но … нищо, ама наистина нищо, което съм ял през живота си, не е било по-вкусно от печено пиле с картофи, с препечена, хрускава, червеникава кожичка. Казах! 🙂