Перла в мидата – созополско гурме!

В края на отпускарския сезон (и вече почти извън него) Созопол остава желана дестинация. Е, може би поканите за научни конференции не са част от любимите ни мейли, но има и по-нежелани – сметките парно, ток или телефон…
Така че грабвайте кърпите и отивайте да се калявате … къде по време на брифинга, къде по плажа вечер …

Созопол

Созопол

Интересно за посетителите на стария полис биха били Празниците на изкуствата „Аполония” които са с продължителност от 1-ви до 10-ти септември (а на хваналите топлото време : „Яжте си ушите!” …, т.е. аз вече си имам само нос). Хубавото е, че забележителностите на града … са си там, дори и да завали сняг.

И така… След като пристигнахме, започнахме да търсим място за паркиране, паркинг, синя зона или каквото и да било, тъй като тепърва трябваше да си търсим квартира (не сме от любителите на мързеливото „all inclusive”).

На фокус

На фокус

Останахме „приятно” изненадани, че синя зона … няма, по платените паркинги няма свободни места и единствената ни възможност беше да се молим някой „паяк” да мине и да ни прибере на може би единственото възможно място… И както казват, изведнъж „видях светлината в края на тунела” и подобаващо за всеки уважаващ себе си шоп, извъртях предни гуми и почти минавайки през краката на една възрастна дама, се нагласих на най-прекрасното парко-място – изхода на едно училище.

Морска пяна

Морска пяна

Нахлупих си слънчевите очила (за да не се срамувам от постъпката си!) и с компанията тръгнахме към следващото премеждие – намирането на чистичка, уютна и с изглед към морето квартира, с (поне) незаядлив хазяин, склонен да се пазари и … ако всичко това можеше да бъде на поносима цена (наглед нереално капризно, нали!). Е, тук вече не ударихме на камък, и третото място, което разгледахме, отговаряше на всичките ни изисквания. Дори имаше и бонус – осигуряването на място за колата точно пред сградата. Явно хазяина беше повече от оправен, понеже на пръв поглед в радиус от повече от 500м нямаше къде карфица да паркираш (а какво оставаше за „мащабната” ни корса?).

Мидички

Мидички

След кратко въвеждане във „Вътрешния правилник за реда и сигурността за запазване на парко-места в Созопол”, останахме облагородени и изненадани от изобретателността на местното население – не, по тротоарите не е забранено да се паркира, когато намериш оператора на щайгата от Булгарплод, оставена там „небрежно” или на счупения стол, на който само табелката „Р” (паркинг) му липсва и на всички останали подръчни материали, намерили своето приложение в ежедневието на града.

Разходка с лодка

Разходка с лодка

Въпреки критичните погледи на охраната от училището, пред което бяхме „захвърлили” колата, успяхме да се измъкнем без бой и да се настаним безаварийно в „новото ни жилище”.

Като най-стар град по българското черноморско крайбрежие, Созопол е богат на археологически находки (не се брои детската лопатка намерена на плажа), исторически забележителности и прекрасна кухня – установихме от личен опит. В по-добрите ресторанти услугите си предлагат и видни зъболекари, които след несполучливо откритата от вас перла … в мидите ви пане, незабавно ще се притекат на помощ (или поне така се надявахме след първия счупен мост).

Старият град

Старият град

За запалените туристи е нужно да отбележим, че градът също така е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз – печатът открихме в Археологическия музей, а не на нудисткия плаж(за наше огромно разочарование!), който между впрочем е най-големият за Черноморието ни.

Вечер в Созопол

Вечер в Созопол

Винаги има къде да се разходите, така че градът никога не омръзва – бяхме гости цяла седмица и въпреки това не ни се тръгваше … дори се замислих за една инвестиция в жилище (разбира се при първа възможност, а не … сега  ), след като разбрах, че цените на квадрат са паднали до тези в София. Който е отишъл в Созопол, ще повтори! Ако пък сте чак такива темерути, че не оцените богатството на града, винаги можете да разнообразите коктейла си в множеството барове, предлагащи „Секс на плажа” – а дали ще го изпиете, или … ще го направите – изборът е изцяло ваш! ;)

Романтика

Романтика

П.П.: Не забравяйте за монтираните камери между Бургас и Созопол! И още нещо – ние подкрепяме варненските „моржове”, плажуващи извън сезона! ;)

Автор: Цветелина Златева
Снимки: Цветелина Златева

Публикувано в категория: П-У, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. . Тагове: , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

6 Коментари

  1. Nikolina Radeva
    Изпратен 08.10.2009 на 8:52

    bravo!!!strahotni snimki

  2. Досева
    Изпратен 07.09.2009 на 21:58

    Снимките са страхотни! Явно това е силната страна на авторката. Веднага бих я препоръчала за наградата, но все пак конкурсът е за писане…

  3. Милена
    Изпратен 05.09.2009 на 0:15

    Е,хайде сега заглавието ви е виновно.Нима заглавието участва в конкурса.Все пак авторката има овациите ми за пътеписа си.Искрено от душата си го е писала.Успех

  4. Paul
    Изпратен 03.09.2009 на 11:41

    Ще ми се да попитам Zlateva дали “евентуално” ме “респектира” с тая метафора, но няма да го направя, за да не изглежда, че се заяждам с авторката , която е съвсем невинна, а и признавам, че заглавието предизвиква интерес.

  5. Zlateva
    Изпратен 03.09.2009 на 11:20

    Както се казваше в един сериал :”It’s a metaphor!” Идеята на един пътепис не е да разказва за традиционната кухня (за това има други жанрове). “Гурме” е използвано, за да създаде по-нетрадиционен привкус на заглавието. И знаейки значението на чуждата дума, помислете си за “ценител на доброто пътуване”. :)

    Поздрав!

  6. Paul
    Изпратен 03.09.2009 на 10:42

    Сранно заглавие-на френски “gourmet” означава “ценител на добрата храна”, а в пътеписа не става много дума за храна. Вярно, че учените хора използват повечето чужди думи, но и основното им значение е важно да се знае.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи